Когато се храня сам навън, гледам да имам нещо за четене, защото иначе ми е доста тъпо, а и от малък много обичам да чета, докато похапвам (или обратното, но както и да го погледне човек - неполезен навик). Вчера минах през Виктория в Арена Запад и си купих на входа “Истината за Металика”, за да ми прави компания.

Интересно е да се чете за историята на групата и развитието на този тип музика, но самата книга е или много тъпо написана или кофти преведена, а най-вече подозирам и двете. Продължих да чета като се прибрах, защото исках да разбера какво става по-нататък :). Описано е детството на всеки член на Металика, както и кои групи за го запалили по метъла и свиренето, и това ме подсети за моето детство и юношество (ебаси смешния русизъм), метъла, пеенето и свиренето в групи :).

Най-първият ми сблъсък с музика беше с някакви вехти плочи на Лили Иванова и Емил Димитров, които пусках на село, на един радио-грамофонен шкаф (обожавам стари радиоапарати и тези шкафове, бих си наредил цяла стена такива). Тогава твърдях, че съм почитател на Емил Димитров, което е голям срам, ама това е положението :).

Съвсем малко по-късно, когато бях вече на 5 години (роден съм в далечната 1974 г.), вуйчо ми донесе някакъв голям радиокасетофон, с отделни колони, както и касети с песни, които той беше записвал от разни Read More »

Някои не могат да търпят стържене на нокти по черната дъска или търкане на нож в чиния, а звукът, който мен ме ужасява най-силно е бълбукането и преглъщането, когато някой пие вода (или друга течност) направо от бутилката. Побърквам се!

Опитах се да намеря клипа на една реклама на Кока-Кола, която въртят в Арена преди прожекция, но не успях. В нея, един ужасно дразнещ, хърбав, рехавобрадясал младеж беше решил, че е много забавно да бълбука и преглъща по телефона на някакъв нещастен човечец, който се потеше във влака. Не ми доставя удоволствие да се вбесявам, но всеки път изпитвам неистово желание да му навра цялата бутилка кола дълбоко в гърлото.

Силно препоръчвам! Отдавна не бях се омагьосвал така от филм. Страхотно е направен, много забавен и много зарибяващ!

Имаме някои откровено смотани недомислици в нашия език. Ето пример за нещо, с което се сблъсквам постоянно:

Минава полунощ, аз си пазарувам някакви неща от бензиностанция и когато съм любезен, искам да отправя някакво стандартно пожелание. Обикновено казвам “Лека вечер!” и всеки път ми е тъпо, защото вечерта отдавна е приключила и реално е нощ. Не мога да кажа “Лека нощ!”, обаче.

Същото е ако искам да поздравя - няма такова нещо като “Добра нощ!” и се налага да кажа ”Добър вечер!”. А всъщност, защо всички казват “Добър вечер!”, не трябва ли да е “Добра вечер!”?

От няколко дни се крия от следобедните жеги, като ходя на една-две поредни кинопрожекции. Малко тъпо стана, че вече изгледах афиша и сега трябва да си търся друго прохладно занимание, възмутително е, че не се сменят филмите по-честичко :).

Осъзнах наскоро, че филм ревютата са ужасно скучно, безумно и ненужно четиво. От една страна, ако не съм гледал филма, не обичам да ми го разказват, а пък след това - за какъв чеп да чета ревю, което в повечето случаи е дразнещо и досадно. Преди имах някакви мъгляви желания да пиша такива глупости, добре, че ми е минало. Сега просто бих споменал, ако нещо много ми е харесало и бих го препоръчал, или пък обратното :). Та, два филма от тия дни ме изненадаха приятно, а един ме разочарова. 

1. Get Smart - филмите на Steve Carell обикновено са доста плоски, и въпреки, че ги изтърпявам, не оставам доволен накрая. Очаквах абсолютно същото и от този, обаче се оказа доста забавен. Яд ме е само, че любимеца ми Dwayne Johnson нямаше по-голяма роля.

2. Fool’s Gold се оказа абсолютно възхитителен и тотално надмина очакванията ми. Ужасно забавен, страхотни диалози, а в Kate Hudson се влюбвам всеки път, когато я гледам. Donald Sutherland e абсолютния бонус, олигофрен! :)

3. The X Files: I Want to Believe - през цялото време си мислех, WTF?! Нищо от духа на предната пълнометражка, която е грандиозна в сравнение с този. Филмът има усещането и съдържанието на поредна, незапомняща се серия от сериала. Според мен това не е идеята, ама изобщо!

От малък съм сериозен почитател на хумора (хаха) и обичам да се възхищавам на гениалните попадения. Днес в една тема от Фото Форум си намерих следния текст, който е абсолютно възхитителен:

Веднъж, преди години, на един лагер, един приятел намери портмоне с 40 лева… Разбрахме на кого е, защото последния си го издирваше и му го върнахме. Оказа се, че според него вътре имало 80 лева и разбирате ли ние сме откраднали разликата, та от приказка на приказка го набихме :).

Започва като стандартна история, описваща реална случка от миналото, но финалът просто кърти мивки. Автор - rachmaninov. 

Реших преди време да намаля негативизма и да се опитвам да не се възмущавам много-много на разни дразнещи явления, затова ще пробвам да оформя текста така, че да излезе, че е просто наблюдение, без изводи, заключения, оценки и пр.

Сутринта пристигнах на стария терминал на Летище София и излизайки, изведнъж изпитах сериозно нежелание да ползвам жълта кола. Не знам, може спящият ми мозък да е решил, че са твърде грозни, мръсни и стари, или пък цигаропушещите, кафепиещи водачи нещо да са го отблъснали, кой знае…

На спирката боботеше изоставен автобус, в който се покатерих, в очакване на шофьора. В хода на тази процедура, направих следните наблюдения: на спирката не се продаваха билети; шофьора нямаше билети; от кабинката ехтеше песен, изпълнявана от млада дама, с копнеж за нещо различно, каквото и да е, ако ще да е преминаване на червено, с превишена скорост; на автобуса му липсваха амортисьорите.

На Плиска, където имаше само фалшиви OK таксита, смених автобуса с друг, но проблемът с амортисьорите си остана.

Реших, че предпочитам да си платя глобата, отколкото да слизам на всяка спирка с будка, от която евентуално да си купя билетче, и после да чакам следващия автобус. Контрольори не минаха, а аз си мислех, че почти навсякъде, където съм бил, на спирките има автомати за билети. Хайде, да речем, че това си е сериозна инвестиция, а и вандалщината е на ниво, но може би не би бил огромен проблем, всеки излизащ от паркинга автобус, да бъде проверяван дали има достатъчно билетчета за деня. Или идеята е да има глоби?

Забелязвам, че всеки ден има някой, който стига до тук, търсейки за “София - Будапеща през Румъния” или някаква вариация. За да не се налага да четете дълги постове и да ровите из тях за нужното инфо, ще се направя на полезен и ще обобщя:

Не минавайте през Румъния по пътя Калафат - Арад! Поне не тази и следващата година, защото в момента по-голямата част от ~400 километровото трасе е в ремонт, стават адски задръствания, пътищата са счупени, и е бъкано с ТИР-ове.

Ако сте от Русенско или Варненско, предполагам ще предпочетете да минете през Букурещ. Пътя е дълъг, но да речем, че не е лош. В момента няма ремонти, но имайте предвид, че магистралата е 100тина километра само, останалото е първокласен път. Има немалко движение, дори и в неделя и постоянно се минава през села, където ограничението е 50 км/ч. В значителна част от селата има полиция с радар, по мои изчисления, в около 20% от селата, през които се минава.

За хората от средна и източна България: съветът ми е да си сметнете километрите и ако разликата не е голяма - карайте през Сърбия.

Ако все пак минавате през Букурещ, гледайте да уцелите околовръстното, че в града е ужас, а табелите се крият зад разни клони. Ако пътувате в посока България, табелата за Русе (малко преди Гюргево) е само една, мъничка е, гледайте да не я пропуснете. Ако я пропуснете и тръгнете да търсите отбивката по обратния път, да знаете, че изобщо няма табела.

The Icon Boutique Hotel в Прага, се намира на една миниатюрна уличка в стария град и така умело се е скрил, че го открих едва на третата обиколка на квартала с колата. Минавах по уличката без да го видя, а нямаше и къде да спра. На третия път ми се усмихна късмета и успях да се паркирам, с леко притеснение, че ще ми лепнат някоя скоба докато си взимам стаята.

Първото впечатление от хотела беше, че е приятен и гостоприемен, но определено се усещаше леко захабяване. Сигурно не е лесно да поддължаш хотел без да го затваряш за ремонт. 

Момичетата на рецепцията бяха усмихнати и любезни и определено опровергаха някои ревюта от booking.com. Хареса ми, че имаше кресла пред непривично ниското бюро, така определено е по приятно, когато се налага да попълваш адресна карта. Освен това навсякъде имаха от предната генерация Imac-ове, с което просто си ме спечелиха. Поискаха да ми видят резервацията, а аз им казах, че хартии не нося и показах мейла на телефона, което леко ги постъписа. Едната девойка изчезна за момент, явно за да се посъветва с управителя, но в крайна сметка всичко беше наред. 

Русата симпатяга ме заведе до стаята и ми показа всичко вътре, включително и хитро скрития зад облицовъчни панели сейф, с биометрична ключалка :). Усетих се, че нямам представа дали все още е прието да се дава някакъв бакшиш, но реших, че и да се почувствам неудобно, нищо няма да променя, тъй като напоследък ужасно рядко нося пари в брой така или иначе.

Оставих оглеждането на стаята за след малко, и излязох да свърша уникалната тъпотия да си паркирам колата в паркинга на съседния SAS. Плеснах се по челото в момента, в който осъзнах, че е към четири следобед в петък, и че можеше просто да купя някакви талони до 18.30 и да забравя, защото уикенда и без това можеш да паркираш безпрепятствено из центъра.

Ако все още има кьорави, нека се взрат лекичко и забележат бледия линк, който води към останалото от поста :)

Read More »

Това си го намерих на един тротоар в Прага. За тези, които не са се сетили - това са безплатно разпространявани хартиени кесии, в които собствениците на разхождащи се кучета могат да приберат каквото любимците им изпуснат.